- +359 2 996 3853
- +359 2 996 3853
- office@hellagrolip.bg
Царевицата вирее добре във всякакви типове почви. Почвите, считани за идеални, имат фина текстура, биват дълбоки и плодородни тинести или глинести почви с изобилие от органично вещество, в които царевицата може да усвои максимално хранителните вещества и влагата и да реализира високи добиви.
Тежките почви, които задържат вода, и силно засолените почви са неподходящи за отглеждане на тази култура.
Леките пясъчни почви не задържат достатъчно влага, следователно, дават слаби добиви и се нуждаят от повече подхранване и напояване.
По отношение на киселинността, царевицата вирее в диапазона на pH от 5 до 8, в идеалния случай – от 6,2 до 6,8.
Поради високото плододаване и бързия растеж, царевицата има висока потребност от хранителни вещества, при това, в твърде ограничен диапазон от време. Това означава, че става дума за култура, която изчерпва бързо запасите в почвата; следователно, нейните потребности от хранителни вещества трябва да бъдат покривани постоянно, за да се осигурят високи добиви и добро качество:
Торови елементи за производството на 16 тона зърно от хектар | |||||
---|---|---|---|---|---|
Тип | (N) | (P2O5) | (K2O) | (S) | (Zn) |
Царевица | 286 | 104 | 193 | 31 | 5,1 |
Азот (Ν) – азотът е необходим за здравословния и бърз растеж на младите растения, фотосинтезната активност в листата и производството на протеини и въглехидрати, от които растенията се нуждаят във всеки стадий от растежа.
Фосфор (P) – фосфорът стимулира развитието на кореновата система, допринася за стабилното вкореняване на посевите, подобрява усвояването на хранителните вещества и водата, повишава плодоносността на цветния прашец и осигурява необходимата енергия за всички метаболитни процеси на растеж и производство.
Калий (К) – Калият изгражда механична опора за скелета на растенията, стимулира растежа на корените и листата, регулира оползотворяването на водата и повишава устойчивостта срещу болести и неблагоприятните климатични условия. Допринася за производството на въглехидрати в листата и тяхната миграция към зърната във фазата на “наливането”.
Цинк (Zn) – цинкът стимулира покълването и растежа на корените и листата, увеличава височината на растенията и размера на листната площ, засилва опрашването и участва като катализатор в образуването на много важни ензими.
Първоначално, за растежа на растенията роля играят веществата, които се съхраняват в семената и отчасти в зачатъчния корен, които вещества участват в подхранването основно с вода, както и с хранителни компоненти.
След появата на 2 лист, растенията стават самостоятелни, при което възловите корени постепенно заместват зачатъците и се превръщат в такива, които подхранват растенията, докато листата започват да фотосинтезират.
Към края на този период (3-6 лист) се образуват възлите, които развиват мъжко съцветие, както и ушните леторасти, и се задава броя на редовете, които включват зърната във всяко кочанче.
Въпреки, че на този етап потребностите на културата са ниски, ограничената коренова система затруднява оползотворяването на хранителните вещества в почвата.
Поради тази причина, снабдяването с необходимите хранителни вещества чрез основното торене рано и близо до корените играе определяща роля за растежа на, и добивите от, културата в следващите етапи.
На този етап, растежът на кореновата система, образуването на нови корени, удължаването на стъблото и появата на нови листа се ускоряват. Растенията достигат крайната си височина и формирането на репродуктивните им органи се осъществява вътрешно, което ще определи добивите от културата.
Между 7 и 12 лист, ушните леторасти се появяват по аксилите на листата, а горните два ушни летораста се развиват в уши, които могат да се събират. Към момента на поява на 12 лист се оформя броят на редовете, в които ще растат зърната, а в редовете се оформят овулите.
Към момента на поява на 17 лист се оформя както най-големият възможен брой зърна, които растението може да произведе, така и крайния размер, до който ще достигне всеки летораст, като по този начин необратимо се оформя производственият потенциал на културата.
Вегетативният стадий завършва с пълната поява на пискюла в горната част на растението и началото на цъфтежа.
През този период на бърз растеж нуждите на културите от вода и хранителни вещества се увеличават максимално. Над 2/3 от Азота (N), 3/4 от Калия (K) и 50% от Фосфора (P) са поети към момента на началото на цъфтежа.
След появата на 8 лист, недостигът на вода и което и да било от трите гореспоменати хранителни вещества – по-специално, азота – спира растежа на растенията, ограничава броя и площта на листата, както и размера на кочана и броя на зърната и драстично намалява продукцията.
Торенето с азот между появата на 5 и 7 лист е абсолютно необходимо и представлява една от най-важните практики за добивите от културите.
Репродуктивният стадий започва с отделяне на прашец от пискюла и появата на свила отстрани на кочана, който стадий завършва след опрашването, с началото на растежа на зърната по размер и тегло.
След като приключи опрашването, всички органи на растението работят за „наливане“ на нарастващите зърна, увеличавайки бързо размера и теглото им. Отначало големи количества захари и протеини мигрират откъм листата и се натрупват в зърната, след което същите се превръщат в скорбяла, която постепенно се втвърдява по време на растежа на зърната.
Дори преди да се появи напълно пискюлът, по време на цъфтежа и в ранните етапи на растеж на зърната, потребността на растенията от хранителни вещества и вода е голяма.
От цъфтежа до узряването, растенията продължават да абсорбират 1/3 от азота (N) и цинка (Zn) и над 1/2 от фосфора (P), от които се нуждаят през целия цикъл на растежа.
В стадиите на цъфтеж и завързване, липсата на вода води до изсъхване на цветния прашец, забавено образуване на свила, недостатъчно опрашване и по-малък брой зърна, което води от своя страна до значително намаляване на добивите (с до 50%).
След завързването, по-специално в ранните стадии от растежа на зърната, липсата на хранителни вещества и вода води до намален размер и тегло на зърната, а често и до тяхното опадане, което значително намалява добивите.
Потребностите от фосфор (P) и цинк (Zn) през този период трябва да бъдат задоволени по подходящ начин от резервите от основното торене, а потребностите от азот (N) трябва да бъдат задоволени чрез повърхностно торене в стадия между 5 и 7 лист.
Културите трябва да се напояват редовно почти до момента на втвърдяване на зърната.
Следва зрялост на царевицата, зърната стават сухи и твърди. Признак за нормална зрялост е образуването на черен слой във връхчето на всяко зърно, където клетките умират и предотвратяват по-нататъшното акумулиране на скорбяла в сърцевината.
Основното торене оказва ключово влияние върху добивите от културата. Основното торене осигурява на растенията хранителни вещества, необходими за растежа на кореновата система, вегетативния растеж и цъфтежа. Което е още по-важно, основното торене генерира запаси, от които растенията ще се нуждаят в по-късните решаващи етапи на плододаването, особено що се отнася до фосфора и калия.
Дозировка:
Το Азотът, осигуряван чрез основното торене, трябва да бъде в амониева форма, проста или стабилизирана, така че да не се отмива в по-дълбоките слоеве на почвата и да е винаги на разположение на културите, за да се осигури устойчив и бърз растеж на корените, младите растения и листата.
Локализирано редово внасяне на известно количество (8-14 кг) стартов тор (NutrActive FerroZinc) заедно със семената подобрява усвояването на бавно подвижните фосфор и калий в ранните етапи на вкореняването, тъй като кореновата система все още не е напълно развита и има затруднения във връзка с адекватното подхранване на културите поради ниските температури на почвата.
Останалото количество основно торене трябва да се интегрира в цялото поле. Използването на сложни стабилизирани торове (NutrActive), които защитават амонячен азот или специфични торове с нанополимерна технология, които предотвратяват взаимодействието на хранителните елементи на тора с компонентите на почвата, минимизират загубите и осигуряват за кратък период от време Препоръчва се добро установяване на растенията в почвата и ранно и бързо развитие на издънките и листата.
Торене на царевицата | ||
---|---|---|
Тип на тора | Стадии на торене | Дозировка (кг/хектар) |
NutrActive plus 24-6-7 (+12) +0,3Zn | Основно торене | 600 – 800 kg |
* Цитираните дози са ориентировъчни. Относно торенето на културите, необходимо е да се вземат под внимание съветите на местните агрономи.
Целта е да се покрият нуждите на културите от хранителни вещества, необходими за вегетативния растеж, формирането на репродуктивните органи, здравословния цъфтеж и завързването на зърната и наливането на семената.
Моментът на прилагане има решаващо значение за развитието на културите; торенето винаги трябва да се извършва преди появата на 8 лист, в идеалния случай – между 5 и 7 лист.
Дозировка:
Препоръчва се употреба на азотни торове, които стимулират вегетативния растеж и увеличават добивите, и азотни торове с амониев азот в проста или „стабилизирана“ форма, които намаляват загубите на азот от почвата и осигуряват адекватно снабдяване на растенията до края на отглеждането на културата.
Торене на царевицата | ||
---|---|---|
Тип на тора | Стадии на торене | Дозировка (кг/хектар) |
NutrActive 27N 27-0-0 (+27) | Повърхностно торене | 400 – 600 kg |
* Цитираните дози са ориентировъчни. Относно торенето на културите, необходимо е да се вземат под внимание съветите на местните агрономи.
Основни торове
Азотни торове за повърхностно торене
Царевицата вирее добре във всякакви типове почви. Почвите, считани за идеални, имат фина текстура, биват дълбоки и плодородни тинести или глинести почви с изобилие от органично вещество, в които царевицата може да усвои максимално хранителните вещества и влагата и да реализира високи добиви.
Тежките почви, които задържат вода, и силно засолените почви са неподходящи за отглеждане на тази култура.
Леките пясъчни почви не задържат достатъчно влага, следователно, дават слаби добиви и се нуждаят от повече подхранване и напояване.
По отношение на киселинността, царевицата вирее в диапазона на pH от 5 до 8, в идеалния случай – от 6,2 до 6,8.
Поради високото плододаване и бързия растеж, царевицата има висока потребност от хранителни вещества, при това, в твърде ограничен диапазон от време. Това означава, че става дума за култура, която изчерпва бързо запасите в почвата; следователно, нейните потребности от хранителни вещества трябва да бъдат покривани постоянно, за да се осигурят високи добиви и добро качество:
Торови елементи за производството на 16 тона зърно от хектар | |||||
---|---|---|---|---|---|
Тип | (N) | (P2O5) | (K2O) | (S) | (Zn) |
Царевица | 286 | 104 | 193 | 31 | 5,1 |
Азот (Ν) – азотът е необходим за здравословния и бърз растеж на младите растения, фотосинтезната активност в листата и производството на протеини и въглехидрати, от които растенията се нуждаят във всеки стадий от растежа.
Фосфор (P) – фосфорът стимулира развитието на кореновата система, допринася за стабилното вкореняване на посевите, подобрява усвояването на хранителните вещества и водата, повишава плодоносността на цветния прашец и осигурява необходимата енергия за всички метаболитни процеси на растеж и производство.
Калий (К) – Калият изгражда механична опора за скелета на растенията, стимулира растежа на корените и листата, регулира оползотворяването на водата и повишава устойчивостта срещу болести и неблагоприятните климатични условия. Допринася за производството на въглехидрати в листата и тяхната миграция към зърната във фазата на “наливането”.
Цинк (Zn) – цинкът стимулира покълването и растежа на корените и листата, увеличава височината на растенията и размера на листната площ, засилва опрашването и участва като катализатор в образуването на много важни ензими.
Първоначално, за растежа на растенията роля играят веществата, които се съхраняват в семената и отчасти в зачатъчния корен, които вещества участват в подхранването основно с вода, както и с хранителни компоненти.
След появата на 2 лист, растенията стават самостоятелни, при което възловите корени постепенно заместват зачатъците и се превръщат в такива, които подхранват растенията, докато листата започват да фотосинтезират.
Към края на този период (3-6 лист) се образуват възлите, които развиват мъжко съцветие, както и ушните леторасти, и се задава броя на редовете, които включват зърната във всяко кочанче.
Въпреки, че на този етап потребностите на културата са ниски, ограничената коренова система затруднява оползотворяването на хранителните вещества в почвата.
Поради тази причина, снабдяването с необходимите хранителни вещества чрез основното торене рано и близо до корените играе определяща роля за растежа на, и добивите от, културата в следващите етапи.
На този етап, растежът на кореновата система, образуването на нови корени, удължаването на стъблото и появата на нови листа се ускоряват. Растенията достигат крайната си височина и формирането на репродуктивните им органи се осъществява вътрешно, което ще определи добивите от културата.
Между 7 и 12 лист, ушните леторасти се появяват по аксилите на листата, а горните два ушни летораста се развиват в уши, които могат да се събират. Към момента на поява на 12 лист се оформя броят на редовете, в които ще растат зърната, а в редовете се оформят овулите.
Към момента на поява на 17 лист се оформя както най-големият възможен брой зърна, които растението може да произведе, така и крайния размер, до който ще достигне всеки летораст, като по този начин необратимо се оформя производственият потенциал на културата.
Вегетативният стадий завършва с пълната поява на пискюла в горната част на растението и началото на цъфтежа.
През този период на бърз растеж нуждите на културите от вода и хранителни вещества се увеличават максимално. Над 2/3 от Азота (N), 3/4 от Калия (K) и 50% от Фосфора (P) са поети към момента на началото на цъфтежа.
След появата на 8 лист, недостигът на вода и което и да било от трите гореспоменати хранителни вещества – по-специално, азота – спира растежа на растенията, ограничава броя и площта на листата, както и размера на кочана и броя на зърната и драстично намалява продукцията.
Торенето с азот между появата на 5 и 7 лист е абсолютно необходимо и представлява една от най-важните практики за добивите от културите.
Репродуктивният стадий започва с отделяне на прашец от пискюла и появата на свила отстрани на кочана, който стадий завършва след опрашването, с началото на растежа на зърната по размер и тегло.
След като приключи опрашването, всички органи на растението работят за „наливане“ на нарастващите зърна, увеличавайки бързо размера и теглото им. Отначало големи количества захари и протеини мигрират откъм листата и се натрупват в зърната, след което същите се превръщат в скорбяла, която постепенно се втвърдява по време на растежа на зърната.
Дори преди да се появи напълно пискюлът, по време на цъфтежа и в ранните етапи на растеж на зърната, потребността на растенията от хранителни вещества и вода е голяма.
От цъфтежа до узряването, растенията продължават да абсорбират 1/3 от азота (N) и цинка (Zn) и над 1/2 от фосфора (P), от които се нуждаят през целия цикъл на растежа.
В стадиите на цъфтеж и завързване, липсата на вода води до изсъхване на цветния прашец, забавено образуване на свила, недостатъчно опрашване и по-малък брой зърна, което води от своя страна до значително намаляване на добивите (с до 50%).
След завързването, по-специално в ранните стадии от растежа на зърната, липсата на хранителни вещества и вода води до намален размер и тегло на зърната, а често и до тяхното опадане, което значително намалява добивите.
Потребностите от фосфор (P) и цинк (Zn) през този период трябва да бъдат задоволени по подходящ начин от резервите от основното торене, а потребностите от азот (N) трябва да бъдат задоволени чрез повърхностно торене в стадия между 5 и 7 лист.
Културите трябва да се напояват редовно почти до момента на втвърдяване на зърната.
Следва зрялост на царевицата, зърната стават сухи и твърди. Признак за нормална зрялост е образуването на черен слой във връхчето на всяко зърно, където клетките умират и предотвратяват по-нататъшното акумулиране на скорбяла в сърцевината.
Основното торене оказва ключово влияние върху добивите от културата. Основното торене осигурява на растенията хранителни вещества, необходими за растежа на кореновата система, вегетативния растеж и цъфтежа. Което е още по-важно, основното торене генерира запаси, от които растенията ще се нуждаят в по-късните решаващи етапи на плододаването, особено що се отнася до фосфора и калия.
Дозировка:
Το Азотът, осигуряван чрез основното торене, трябва да бъде в амониева форма, проста или стабилизирана, така че да не се отмива в по-дълбоките слоеве на почвата и да е винаги на разположение на културите, за да се осигури устойчив и бърз растеж на корените, младите растения и листата.
Локализирано редово внасяне на известно количество (8-14 кг) стартов тор (NutrActive FerroZinc) заедно със семената подобрява усвояването на бавно подвижните фосфор и калий в ранните етапи на вкореняването, тъй като кореновата система все още не е напълно развита и има затруднения във връзка с адекватното подхранване на културите поради ниските температури на почвата.
Останалото количество основно торене трябва да се интегрира в цялото поле. Използването на сложни стабилизирани торове (NutrActive), които защитават амонячен азот или специфични торове с нанополимерна технология, които предотвратяват взаимодействието на хранителните елементи на тора с компонентите на почвата, минимизират загубите и осигуряват за кратък период от време Препоръчва се добро установяване на растенията в почвата и ранно и бързо развитие на издънките и листата.
Торене на царевицата | ||
---|---|---|
Тип на тора | Стадии на торене | Дозировка (кг/хектар) |
NutrActive plus 24-6-7 (+12) +0,3Zn | Основно торене | 600 – 800 kg |
* Цитираните дози са ориентировъчни. Относно торенето на културите, необходимо е да се вземат под внимание съветите на местните агрономи.
Целта е да се покрият нуждите на културите от хранителни вещества, необходими за вегетативния растеж, формирането на репродуктивните органи, здравословния цъфтеж и завързването на зърната и наливането на семената.
Моментът на прилагане има решаващо значение за развитието на културите; торенето винаги трябва да се извършва преди появата на 8 лист, в идеалния случай – между 5 и 7 лист.
Дозировка:
Препоръчва се употреба на азотни торове, които стимулират вегетативния растеж и увеличават добивите, и азотни торове с амониев азот в проста или „стабилизирана“ форма, които намаляват загубите на азот от почвата и осигуряват адекватно снабдяване на растенията до края на отглеждането на културата.
Торене на царевицата | ||
---|---|---|
Тип на тора | Стадии на торене | Дозировка (кг/хектар) |
NutrActive 27N 27-0-0 (+27) | Повърхностно торене | 400 – 600 kg |
* Цитираните дози са ориентировъчни. Относно торенето на културите, необходимо е да се вземат под внимание съветите на местните агрономи.
Основни торове
Азотни торове за повърхностно торене