Кайсиевото дърво расте и дава добри добиви на леки, дълбоки, умерено плодородни почви, с добър дренаж и ниска соленост.

Тежките почви задържат вода и са слабо вентилирани, което задушава кореновата система и се оказва неподходящо за отглеждане на кайсиеви дървета. В почви, богати на органична материя, се забелязва, че вегетативният растеж антагонизира растежа на плодовете, има забавено узряване и възможността за съхранение на плодовете след прибиране на реколтата е намалена.

Що се отнася до химичните характеристики на почвата, кайсиевите дървета предпочитат неутрални почви с рН 7 – 7,5 и достатъчно количество калций. Киселите почви са неподходящи за отглеждане на кайсиеви дървета и оказват негативно влияние върху тяхната продуктивност.

Целта на торенето е да замени торовите единици, които се премахват при беритбата и резитбата, както и да покрие нуждите на културата за поникване, цъфтеж и завързване на плодове. Годишните нужди на едно дърво от хранителни вещества зависят от неговата възраст, неговия сорт, очакваните добиви и почвените и климатични условия на всяка област.

От зимен покой до началото на набъбване на пъпките (декември – февруари)

През зимните месеци кайсиевите дървета - както всички широколистни дървета - са в латентно състояние. През това време дърветата нямат хранителни нужди, докато цветните пъпки натрупват необходимите часове студ и те израстват напълно. През февруари, преди зачервяване на пъпките, има значителен растеж и активност на кореновата система, която кулминира през април и е съпроводена с усвояване на значителни количества вода и хранителни вещества.

Доброто снабдяване с необходимите хранителни вещества от началото на зимата е от ключово значение за цъфтежа на дърветата и за бърз вегетативен и плодов растеж.

• Азотът (Ν) допринася за прекъсването на латентността на дървото и стимулира ранното поникване и цъфтеж, като по този начин води до повишени добиви.
• Фосфорът (Ρ) засилва растежа и активността на корените, увеличавайки усвояването на хранителни вещества, които са необходими за цъфтежа, поставянето на плодове и растежа на плодовете.
• Калият (Κ) регулира водния баланс на дървото и участва в миграцията на складираните вещества към пъпките.

Що се отнася до микроелементите, Бор (Β) и Цинк (Ζn) допринасят за зачервяването на пъпките, образуването на цветя и увеличават цъфтежа и образуването на плодове.

От набъбване на пъпките до пълен цъфтеж (февруари – март)

През февруари, когато кореновата система се активира и водата и хранителните вещества се абсорбират, веществата, които са били складирани в корените, ствола и клоните през предишния вегетационен период, се мобилизират и мигрират към пъпките, за да покрият повишени изисквания за цъфтеж и завързване на плодове.

Първоначално цветните пъпки са уголемени, а в началото на май се отварят. Тогава изникват новите листа и започва удължаване на леторастите, като цъфтежът приключва в средата на март, с началото на образуването на плодовете.

Достатъчността на хранителните вещества на този етап има определящ ефект върху развитието на залагането на плодовете и годишното производство.

• Азотът (Ν) снабдява пъпките и цветята с протеини и засилва растежа на листата, както и оплождането и поставянето на плодове.
• Фосфорът (Ρ) осигурява на дървото необходимата енергия за цъфтеж и структурните елементи за завързване и растеж на плодовете.
• Калият (Κ) започва да се натрупва в образуващите се плодове и участва в процеса на растежа им.

Що се отнася до микроелементите, Борът (Β) увеличава покълването на полените и увеличава завързването на плодовете, докато Цинкът (Ζn) и Желязото (Fe) са необходими за покриване на нуждите от поникване.

От поставяне на плодове до втвърдяване на сърцевината (март – април)

След приключване на процеса на цъфтеж около средата на март, листата се развиват напълно и достигат окончателния си размер, докато първият цикъл на растеж започва с оживено удължаване на леторастите. Плодовете започват да се развиват в края на март, като в същото време се наблюдава повишена активност на кореновата система, за да се покрият нуждите за поникване и плододаване.

От този момент до средата на април е периодът, в който се извършва основно уголемяването на семената и сърцевината на плодовете. В средата на април ямата се втвърдява, темпът на растеж на плодовете се забавя и се наблюдава първата вълна на проливане.

На този етап дърветата имат високи изисквания към хранителни вещества и вода. Изискванията им за азот (N) са много високи и скоростта на усвояването му от дърветата е максимална.

Фосфор (Ρ), Бор (B) и Калций (Ca) са необходими за връзване на плодовете, растежа на младите плодове и образуването на костилката. Нуждите от калий (Κ) прогресивно нарастват след цъфтежа и ескалират с растежа на растителността и плодовете.

Магнезият (Mg), желязото (Fe) и цинкът (Zn) повишават фотосинтетичната активност на листата, подобряват снабдяването на плодовете и намаляват опадането.

От бърз растеж на плодовете до узряване (април – май)

От втората половина на април до началото на май големината и теглото на плодовете се увеличават бързо и достигат 90% от окончателния си размер. Следва узряването на плодовете, започвайки с промяната на цвета и кулминирайки към края на май, когато плодовете придобиват своите органолептични характеристики.

На този етап нуждите на дърветата от азотса по-ниски (влияе негативно на качеството и съхраняемостта на плодовете), а нуждите им от калий са повишени, тъй като той мигрира от листата до плодовете и участва в производството на вещества за съхранение за следващата година.

Ограниченото снабдяване с азот в комбинация с достатъчно количество калий увеличават размера, теглото, цвета и захарите на плодовете. Калцият подобрява съхраняемостта им, а заедно с бора намаляват разкъсването по време на зреенето. Фосфорът е силно усвоим на този етап, увеличава теглото, цвета и свързващата сила на плодовете и значително допринася за диференциацията на цветните пъпки за производство през следващата година.

След прибиране на реколтата (юни – ноември)

След прибиране на реколтата леторастите продължават да растат до началото на юли, като по същото време се извършва и диференцирането на цветните пъпки, които ще плододават през следващата година. Образуваните хранителни вещества мигрират от листата към ствола и корените под формата на въглехидрати и аминокиселини. Тези вещества са от решаващо значение за началото на поникването и цъфтежа през следващата пролет.

Напояването, заедно с доставянето на определено количество азот, е ключов процес след прибиране на реколтата за растежа на растителността, диференциацията на пъпките, плавния преход на дърветата към фазата на покой и стабилен растеж и здраво плододаване след година.

Базовото торене се извършва към края на зимата, преди активирането на кореновата система, за да се интегрират хранителните вещества в почвата със зимните валежи. Целта е своевременно да се покрият повишените нужди на дърветата след цъфтежа, а дори и по-късно, по време на растежа на леторастите и плодовете.

В този стадий се осигурява следното:

• ● 2/3 от общото количество на необходимия азот (Ν)
• ● 1/2 от общото количество на необходимия Калий (Κ)
• ● 2/3 или пълното количество фосфор (Ρ)

Тъй като поглъщането на хранителни вещества от кореновата система е бавно през този период, азотът при основното торене винаги трябва да се използва в амонячна или стабилизирана форма, така че да се избегне излужването и Азотът да бъде достъпен за дърветата по време на цъфтежа и растеж на плодовете.

Препоръчва се използването на стабилизирани торове (NutrActive), тъй като защитават азота и покриват нуждите на дърветата за дълъг период от време, както и използването на комплексни торове с множество хранителни вещества с нанополимерна технология (Ωmega fert), които предотвратяват имобилизацията на хранителните вещества в почвата и ги поддържа активни и усвоени от дърветата за дълго време, отговаряйки напълно на изискванията за вегетация, цъфтеж и развитие на плодовете.

* Цитираните дози са ориентировъчни. Относно торенето на културите, необходимо е да се вземат под внимание съветите на местните агрономи.

Подхранване (април.)

Върховото торене покрива високите хранителни нужди на дърветата с цел увеличаване на размера и теглото на плодовете им, както и подобряване на качествените им характеристики (цвят, захари).

Провежда се от края на март до средата на април, по време на началната фаза на растеж на плодовете и след пълното измиване на листата и забавянето на растежа на първите издънки, което се случва през март, така че прекомерната растителност за сметка на размерът на плода не се задейства.

В този стадий се осигурява следното:

• ● 1/3 от необходимия азот (Ν)
• ● 1/3 от необходимия азот (Ν)
• ● останалата 1/3 от необходимия фосфор (Ρ)

Препоръчително е използването на комбинирани азотно-калиеви торове (Комплеферт), които осигуряват всички хранителни вещества в съотношение, напълно адаптирано към нуждите на дърветата, и подобряват количествените и качествени характеристики на продукцията.

Подхранване – Лято (юни – юли)

През лятото се доставя количество азот (1/6 от пълното количество) заедно с напояване, за предпочитане в амонячна или стабилизирана форма, за да се засили диференциацията на цветните пъпки и да се насърчи производството на вещества за съхранение, които ще осигурят стабилен растеж и здраво плододаване през следващата година. На този етап е доказано, че доставката на водоразтворим фосфор заедно с азот води до положителни резултати по отношение на диференциацията на цветните пъпки и началото на следващия вегетационен период .

* Цитираните дози са ориентировъчни. Относно торенето на културите, необходимо е да се вземат под внимание съветите на местните агрономи.

(основно – повърхностно торене)

• ● Продължително подхранване на кайсията, с бавно освобождаващ се азот
• ● Цялостно подхранване в съответствие с потребностите на културите във всеки стадий от развитието
• ● Продължително подхранване на кайсията, с бавно освобождаващ се азот
• ● Минимални загуби поради отмиване и изпаряване
• ● Увеличен прием на вода и хранителни вещества
• ● Високоразтворим фосфор, до 90%, за подхранване на културите във всякакви видове почви
• ● Flexibility regarding the time of application, and guaranteed Nitrogen supply under any weather condition
• ● Възможност да се извършва основно торене само веднъж – в средата на зимата, което осигурява достатъчна запасеност с вода от валежите, необходима за придвижването на P и K в почвата, без риск от загуби на азот поради отмиване.
• ● Икономия на енергия и разходи, поради по-малкия брой приложения и по-малкото количество тор

(основно – повърхностно торене)

• ● Защита на хранителните вещества на тора от компонентите на почвата и увеличаване на достъпността им за кайсията.
• ● Повишено усвояване и използване на фосфор и основни катиони (K, Mg, Ca) от дърветата, за дълго време.
• ● Хелатиране на микроелементите (B, Zn) на тора, поддържайки ги активни за дърветата в периоди на голямо търсене.
• ● Immediately and long-term supply of Nitrogen, adapted to the needs of the apricot.
• ● Създаване на силна коренова система, за по-добро усвояване на хранителни вещества и вода.
• ● Намаляване на водния стрес на дърветата, в условия на ниска влажност на почвата.
• ● Мобилизиране на свързаните хранителни вещества от почвата и тяхното оползотворяване от културата.
• ● Богат на сяра, подобрява използването на азот, фосфор и микроелементи.
• ● Интегрирано хранене и по-високи добиви, при всякакви почвени и климатични условия.